🏘️ 10 типа наематели според квартала

Начало › Забавно › 10 типа наематели според квартала

Всеки софийски квартал отглежда свой собствен наемател. Някои се разпознават по количката за пазар, други по броя на мониторите, трети по гумите на балкона, които „не са техни“. Събрахме десетте най-разпространени вида в колекция от карти — с характеристики, местообитание и любима реплика. Шегуваме се, разбира се. Но наемите под графиките са съвсем истински.

Как се ражда един тип наемател

Никой не се ражда айтишник от Младост. Човек пристига в София с два сака и една мечта, наема първото, което му позволява бюджетът, и след шест месеца вече купува третия монитор. Кварталът постепенно ви оформя: маршрутът до работа, магазинът долу, съседите, които виждате всяка сутрин в асансьора. След година хората от един и същ блок си приличат повече от роднини.

Социолозите биха нарекли това самоподбор. Ние го наричаме „ефектът на обявата“: хазяите в даден квартал пишат по един и същ начин, привличат едни и същи хора, а тези хора после сами стават хазяи и пишат същите обяви. Кръгът е затворен, а гумите на балкона се предават по наследство.

Колекцията: десет вида, които ще срещнете

Ето ги всичките, подредени по честота на срещане. Ако откриете себе си, не се притеснявайте — вероятно сте поне два от тях едновременно. Най-често срещаната комбинация е айтишник, който е и временен от 2014 година.

Показателите са изчислени по строго ненаучна методика: разпитахме себе си и приятелите си, преброихме чашите в мивките и сравнихме с наблюденията от огледи в съботните дни. Грешката е плюс-минус един монитор. Картите не се продават в будките, но можете да ги разменяте с колегите в офиса.

Концептуалният и айтишникът: двамата големи

Концептуалният живее в Лозенец или в Иван Вазов, защото „там е по-човешко“. Той не наема жилище — той наема атмосфера. На огледа гледа светлината преди кухнята, пита за посоката на терасата и дали съседите имат нещо против хамак. Плаща медианни 680 € за двустаен и смята, че е изгодно, защото кафенето долу прави овесено мляко.

Айтишникът е неговият пълен антипод. Той живее в Младост 4, пет минути от офиса, в който ходи два пъти месечно. Единственият му въпрос на огледа е за интернета. Кухнята не го интересува, защото кухнята е приложение в телефона. Хазяите го обожават: плаща навреме, не прави шум и на изпращане не забелязва, че бойлерът е от 2003 г.

Временният от Люлин и човекът с гумите

Временният е легенда. Той се нанася в Люлин 6 „само за година, докато си намеря нещо в центъра“. Годината беше 2014. Кашоните в антрето още не са разопаковани, защото „така или иначе ще се местим“. Междувременно има абонаментна карта за градския транспорт, любима баничарница и мнение по всеки въпрос от общото събрание на входа.

Човекът с гумите на балкона е негов далечен роднина от Надежда и Дружба. Гумите са на шурея, бормашината е на бащата, а вторият хладилник на терасата — „за буркани“. Той не се изнася никога, защото пренасянето на всичко това изисква два буса и промяна на семейното положение. Хазяите го обичат, понеже се грижи за жилището като за свое. Изкушението е то наистина да стане негово.

Студентът, бохемът и бягащият от града

Студентът от Студентски град плаща медианни 599 € за двустаен, но ги разделя на четирима, от които хазяинът е чувал само за двама. Хладилникът е разделен на територии с тиксо, а в мивката има културна експозиция „Чаши, сезон 3“.

Бохемът живее в Центъра, на четвърти етаж без асансьор, в сграда с орнаменти от 1934 г. Всеки гост чува историята за тавана, а всяка покупка от магазина — и за стълбите. Бягащият от града е обратното: наема къща в Бояна, където двустайните имат медиана 800 €, за да се наслаждава на тишината. Наслаждава ѝ се от колата, в задръстването на Околовръстното.

Семейството, експатът и нощната смяна

Семейството с план има таблица в Excel с дванадесет колони: разстояние до училище, детска площадка, аптека, педиатър и „ниво на кучешки изпражнения по тротоара“. Най-често печели Манастирски ливади, където двустайните са около 600 € и има достатъчно нови сгради за количката.

Експатът живее в Кръстова вада, защото там агенцията му показа първото жилище. Той не разбира договора, но разбира, че 790 € е по-малко, отколкото в родния му град, и се подписва щастлив. Нощната смяна може да бъде навсякъде, стига да е близо до метро и далеч от ремонти. Щорите са задължителни, а бормашината на съседа в неделя е личен враг номер едно.

Какво всъщност казват типажите за наемите

Зад шегата има сериозно наблюдение. Типажите се различават драматично, но наемите — не чак толкова. Разликата между медианния двустаен в Люлин и в Лозенец е около 125 €, а на квадратен метър целият град се събира между 8 и 12 €. Това, за което плащате повече, рядко е самият квартал. Плащате за размера, за състоянието и за това колко спешно ви трябва жилището.

С други думи: не е нужно да станете концептуален, за да живеете в Лозенец, нито айтишник, за да сте в Младост. Изберете квартала по маршрута си, а не по типажа. Ако не сте сигурни откъде да започнете, вижте таблицата с наемите по квартали или ръководството как да намерите квартира. А ако сте временният от 2014 година — може би е моментът все пак да разопаковате кашоните.

Още забавни истории за наема

Нови ръководства за наематели

Квартали на София

Сравнение на наемите по квартал има в таблицата с цени.

Ръководства за наематели

Квартали от статията и още

Сериозните ръководства